Отдавна спрях да се питам какво ме привлича така силно към Камино. Не знам каква е тази сила... и не искам да знам... Ясно усещам само, че Пътя ме зове, а Вселената ми помага да го сбъдна.. Две години след моето първо Камино отново бях по жълтите стрелки. Ще се опитам да не правя съпоставка между Камино Франсез и това, което извървях от Португалия. Ще кажа само, че първото Камино е неповторимо. То беше най-желаното, най-магичното, вълшебно и незабравимо пътуване, което съм имала. Писала съм повече за него тук:
http://malkitene6ta.blogspot.com/2018/02/i.html
Камино е мрежа от маршрути с крайна точка С
антяго де
Компостела. Португалският път е втори по популярност
след Френсез. Началната му точка е столицата Лисабон, а дължината около 640 км.
Аз стартирах второто си Камино от Порто. Това е вторият по големина град в
Португалия. Самата отсечка от Лисабон до Порто не бих вървяла по няколко
причини, за които няма да пиша сега. От Порто тръгват два основни маршрута –
централен и крайбрежен. Централния е малко по-кратък. Крайбрежния се нарича
Caminho Portugues da Costa и
е дълъг около 280 км. Аз избрах него, защото сезона беше подходящ и покрай океана е много красиво. В един от испанските градове
двата маршрута се събират и
продължават като един. Важно е да се отбележи, че след Порто има множество
алтернативни отклонения. По централния маршрут има отклонение за Брага и
Гимареш. По крайбрежния, който всъщност е леко във вътрешността има алтернативни отсечки
Senda Litoral, които са изцяло покрай океана. Аз лично комбинирах
крайбрежния маршрут с алтернативите по плажовете. А в Испания близо до Сантяго има отклонение и за така наречения
духовен път –
Spiritual way.
Може би някой ден ще извървя Португалският централен път заедно с духовния, по
който всъщност се смята, че са пренесени мощите на Свети Яков.
Португалия е една прекрасна страна и много красива. Избрания
маршрут от Порто не е много дълъг и за това комбинирах Камино с обиколка на
някой места, които исках да видя. Това пътешествие ми показа невероятно красиви
природни картини, много емоции, също трудности и предизвикателства. Така началото на юли отново нарамих старата раницата и се
качих на самолета. Вълнението не беше по-малко. Отново пътувах сама и мисля, че
соло пътешествията са най-доброто преживяване, което човек може да си подари. Полета
ми беше до Лисабон – столицата на Португалия. Там от катедралата Се започва
Камино Португез. Аз не започнах от Лисабон, но бях решила, че ще
закупя Креденсиала (пилигримския паспорт) от там и ще получа първия си печат от катедралата. От летището, което е в самия
град на няколко километра от центъра, се придвижих с автобус. Първо намерих резервираният още от България хостел в стария квартал Шиадо в центъра на Лисабон. Захвърлих раницата и веднага излезнах да разглеждам града. От гарата Cais do Sodre тръгнах покрай река Тежу. Реката се влива в Атлантическия океан не далеч от Лисабон. Пресичат я два моста. Единият е най-дългият мост в Европа цели 16 км. Наречен е на великия мореплавател открил Индия по вода – Вашко да Гама. Другия е моста 25 април, който се вижда още от центъра на града, ако се разхождате покрай реката. В същата посока в далечината се вижда и статуята на Христос умалено копие на тази в Рио де Жанейро.
 |
| Моста 25 април |
 |
| Река Тежу |
Първо се насочих към Площада на търговията. Той е с П-образна форма, като отворената му част е до брега на реката. В миналото търговските кораби разтоварвали стоките си директно на площада и от там носи името си. В другия край е арката Руа Аугуста символ на възстановяването на града след разрушителното земетресение през 1755г., последвано от пожари и цунами. В средата е статуята на Хосе I - крал на Португалия по време на земетресението. Площада е наистина внушителен. В известен смисъл и до днес там се върти търговия, защото един мургав мъж не много дискретно ми предлагаше торбичка трева. Но да се върна на земетресението, което е едно от най-разрушителните в Европа. Магнитута му е бил 9 по Рихтер. Разтърсва Лисабон в деня на Вси Светии. Сутринта, когато голяма част от католическото население било в църквите за сутрешната меса. Много хора са били оставили и запалени свещи в домовете си, което било причина за многобройните пожари, горяли дни след земетресението в районите, до които не са достигнали последвалите вълни цунами. Града е разрушен почти до основи и след това отново изграден.
 |
| Площада на търговията |
 |
| Арката Руа Аугуста |
След арката започва централната пешеходна търговска улица „Аугуста”. Там може да видите безброй улични артисти, музиканти и множество заведения. Там попаднах на място, където пред клиентите приготвяха „пастел де Бакалао“. Обичам да опитвам различна кухня и винаги чета предварително за местната храна и традиции. Представлява крокет от картофи с риба треска и топено сирене. Бакалао е силно осолена и изсушена риба треска. Португалия е страна на велики мореплаватели. Нужна е била храна за пътешествениците тръгвали на дълъг път по море, а рибата треска е била най-подходяща за консервиране. Преди консумация трябвало да се накисне няколко часа във вода. И до днес е предпочитана риба в страната и имат множество рецепти с нея. Присъства и на традиционната им Коледна вечеря. От улица „Аугуста” се излиза на площад Росио, на който има два красиви фонтана и в средата висок паметник с фигурата на дон Педро IV, също крал на страната в миналото. Паветата на този площад са подредени като морски вълни. По целия център на Лисабон, а и в цяла Португалия пешеходни улици, тротоари, алеи и площади са покрити с тези светли и тъмни малки павета, които са ръчна изработка. Наричат се „калсада” или мозайка и са подредени така, че да образуват различни фигури и дори рисунки. Майсторите подреждащи паветата били специално обучени. Освен в Португалия този вид павета се използвали и в Бразилия.
 |
| Улица Аугуста |
 |
| Площад Росио |
 |
| Малките павета калсада |
 |
| "тук - тук" в Лисабон |
 |
| Испанската Сангрия - вино с плодове |
 |
| Покрай река Тежу |
 |
| Площада на търговията |
И като стана дума за местни храни още първия ден опитах и известните сладкиши „пастел де Ната“ или просто пастейши. Това са сладки от бутер тесто като кошничка със сладък яйчен крем подобен на крем карамел или по скоро крем брюле. Те са традиционен сладкиш рецептата, за който се пази в тайна и се предава от майстор на майстор. Нищо, че ги има в цяла Португалия. Измислени са от монаси в манастира Жеронимуш, които продават рецептата на съседна пекарна, където и до днес се намира сладкарницата предлагаща оригиналните пастейши. Сервират се топли поръсени с канела и/или пудра захар и наистина са невероятно вкусни. Похапнах доста пастейши в Португалия, както и такива от оригиналната сладкарница. Малко след като се прибрах ги пуснаха и в нашите Лидл магазини. Питах служителите дали ги правят на място. Оказа се, че ги получават замразени и само ги пекат. Не бяха същите, но пак бяха вкусни. Намерих рецептата за крема в интернет и може би някой ден ще опитам да ги приготвя сама. Четох и една легенда за тези сладки, която не знам дали е истина. В манастира се отглеждали много кокошки и белтъците от яйцата се използвали за колосване на дрехи. Оставали са обаче много жълтъци, които нямало за какво да използват. Така са измислили яйчения крем и пастейшите. За сладкарницата, която пази оригиналната рецепта в тайна прочетох, че в техния крем се добавяло малко картофено пюре. Опашките пред тази сладкарница са наистина огромни и после ще разкажа как аз си купих оригинални пастейши малко Бай Ганьовската, но без такава умисъл.
 |
| Витрина с пастел де Ната |
Заплесната по красотата на португалската столица с часове се лутах из стръмните преплетени улици. Видях и прословутия жълт трамвай 28 - символ на Лисабон. Изглежда също като нашите. Минава през всички забележителности и се ползва много от туристите. Търсех катедралата, но когато я открих вече беше затворена. На фасадата и видях първата жълта стрелка на Камино и сърцето ми затуптя по-силно. Естествено последвах стрелките, които ме поведоха през старата част на града - квартал Алфама. Обичам да се скитам из такива тесни криволичести улички. Това е най-колоритния квартал на Лисабон. Вечерта имаше много сергии за барбекю и толкова дим, че почти не виждах пред себе си. Улиците са много тесни,но в същото време има много заведения,които са изкарали масички отвън и хората трудно се разминават. В квартала има и много барове за фадо, в които звучи на живо тази традиционна романтична музика. На следващия ден рано сутринта минах отново по уличките на Алфама и бях изненадана от боклуците и мръсотията. Всичко беше разбира се затворено, масите бяха изчезнали, а по земята се търкаляха чаши и бутилки, храна и всякакви други боклуци. Дори от барбекютата жарта беше изсипана направо на земята и още димеше. Цялата романтика на стария квартал се изпари. Не беше мръсен само той обаче. Покрай реката и Площада на търговията вечер кипеше бурен живот с много музика, песни, танци и млади хора. Може би защото бях там почивните дни, но ми направи впечатление колко мнго се забавляват. Сутрин обаче гледката не е приятна. Въпреки това Лисабон е очарователен..
 |
| Трамвай 28 |
 |
| Катедралата Се в Лисабон |
 |
| Квартал Алфама |
 |
| Алфама |
На следващия ден станах рано и отново обиколих центъра. Без хилядите туристи видях и снимах забележителностите отново. Пак отидох до катедралата и бях там още преди да отвори. Чакайки, дойдоха група колоездачи тръгнали по Камино. Бяха испанци и ме помолиха да ги снимам пред църквата. Пиша това, защото пътя ми отново се пресече с тези момчета, но за това ще разкажа после. Купих си пилигримски паспорт от катедралата, разгледах я и ми поставиха печат. Попитах за мидата и се изненадах като ми отговориха, че не предлагат и мога да взема чак от катедралата в Порто.
Исках да се кача на асансьора Санта Жуста, но предния ден имаше дълга опашка от туристи. Сутринта желаещите бяхме малко. Асансьора е проектиран от ученик на Густав Айфел. Висок е 45 метра, има две големи кабини облицовани в дърво, с пейки за сядане и с прозорци. В горната част има панорамна площадка, от която се разкрива гледка към цял Лисабон. Понеже града е построен върху няколко хълма навсякъде има красиви гледки от високо. Наричат се „miradouro”. Тази дума се използва в цяла Португалия и навсякъде има табели с този надпис за туристите. Естествено за повечето гледки се плаща. На един от хълмовете се намира замъка Сан Жоржи или Свети Георги. Датира още от 6 век, използвал се е за укрепление, но по-голямата част от крепостните стени са унищожени от земетресението. Днес е възстановен и е една от най-посещаваните забележителности. Аз лично го гледах и снимах само от града. Нещо не ме привлече към него, а и имах друга цел.
 |
| Асансьорът Санта Жуста |
 |
| Площад Росио от високо |
 |
| Гледка от асансьора към реката |
 |
| Терасата на върха на асансьора |
Мечтаех да видя Cabo da Roka – най-западната точка на Европа. За този нос ми разказаха приятели, които срещнах на първото си Камино. Като се прибрах, разгледах снимки на това място и се влюбих. Не вярвах, че ще го видя на живо. Но се случи. Бях там. На това мечтано и сбъднато място. Буквално означава „скалист нос”. Скала извисяваща се на 140 метра над океанските води. Силно впечатляващо е. И толкова красиво. И вятъра.. Вятъра там не спира и подсилва усещането за безкрайност. „Където свършва земята и започва водата” пише на един камък на носа. Има фар, заведение и магазинче за сувенири. Предлагат още поименен сертификат за това, че си бил на най-западната точка на стария континент. Аз се задоволих само със снимки,клипчета и все още живи спомени. Силно препоръчвам това място. Запомнящо е. Кабо да Рока се намира на около 40 км. от Лисабон. Има много еднодневни екскурзии до там и намиращото се наблизо градче Синтра. Това е град кацнал на скала с много дворци – замък на маврите, дворецът Пеня и други от различни епохи. Едно от най-посещаваните места около Лисабон, което аз разбира се не посетих. Понеже не харесвам организираните турове, реших да потърся обществен транспорт до Кабо да Рока. Ако се интересувате от гара Кайс до Содре в центъра на Лисабон се хваща влак или по скоро е нещо като наземно метро. Пътува около 40 минути до последната спирка градчето Кашкайш, което е известен морски курорт. Първоначално влака се движи покрай река Тежу, след което покрай океана и красивите плажове. Минава и през Ещурил – градче известно с най-голямото казино в Европа. От Кашкайш хванах автобус, който отива до Синтра, но се отклонява и за Кабо да Рока. На носа имаше много туристи, чух и българска реч.
 |
| Кабо да Рока |
 |
| Вятъра :-) |
Любувах се дълго на скалите и океана, след което се върнах в Кашкайш. Реших да разгледам курортното градче преди да хвана влака за Лисабон. Кашкайш е очарователен. Има малки, но много красиви плажове. Потопих крака в океана, разходих се по главната им търговска улица и пристанището. В едно магазинче за сувенири момчето от касата ме попита от къде съм и като разбра, че съм от България много се впечатли. Каза, че е учил в Икономическия университет във Варна.
 |
| Плаж в Кашкайш |
 |
| Пристанището в Кашкайш |
Обратно към Лисабон слязох от влака в квартал Белем. В този квартал намиращ се покрай реката, но отдалечен от центъра се намират и други от известните забележителности на португалската столица. Това са Кулата Белем, Паметника на откривателите и Манастира Жеронимус. Слезнах там и първо се насочих към кулата. Построена е от варовик и в миналото е служела за защита на града. Била е напълно заобиколена с вода, но с времето нивото на реката спада. Не влезнах вътре, защото опашката беше огромна, но потопих краката си и в река Тежу пред самата кула. Там във водата играеха много боси деца и аз покрай тях. След това отидох до Паметника на Откривателите. Висок е над 50 метра и е посветен на португалските мореплаватели. За мирадоро може да се качите с асансьор до върха. Гледката си заслужава. Последно отидох до Манастира Жеронимус. Манастира е огромен и в пълен размер успях да го снимам само от върха на паметника, тъй като се намират един срещу друг. Манастира също е свързан с Великите географски открития. Там Вашко да Гама е прекарал нощта в молитви преди да отплава към Индия. В манастира се намира и гробницата му. Бил е дострояван с печалбите от продажбата на индийски подправки. На близо е и сладкарницата „Пастел де Белем”, произвеждаща оригиналните пастейши. В интернет бях чела, че винаги има голяма опашка, защото не само туристи,а и много местни хора си купуват сладките за вкъщи. Реших, че няма да чакам, но отидох пред входа да надникна в сладкарницата, защото четох, че помещенията са запазени автентични от миналото с малки романтични сепарета. Надничайки обаче момчето на касата приемащо поръчките ме покани и попита какво ще желая. Така без да искам изпреварих опашката и си поръчах няколко пастейши за вкъщи. Бях очарована от това как ми ги опаковаха. В хартиен плик с пакетче пудра захар и пакетче канела. Плика беше запечатан със стикер, на който пишеше „Pasteis de Belem” с изрисуван нещо като герб на сладкарницата и годината на създаването и 1837. Разгледах и част от вътрешността, но не видях романтиката на сеператата, защото по-скоро ми приличаха на тоалетни – малки помещения с прословутите плочки „азулежу” до средата на стените. В красивия парк срещу сладкарницата хапнах оригиналните сладки. Бяха вкусни, много хрупкави и пресни. Но като че ли първата пастейша, която опитах на един пазар в центъра на Лисабон беше по-вкусна. Или може би защото е била първа..
 |
| Кулата Белем |
 |
| Река Тежу |
 |
| Паметника на откривателите |
 |
| Гледка от върха на паметника |
 |
| Моста 25 април |
 |
| Манастира Жеронимус от високо |
 |
| Жеронимус |
Два дни в Лисабон ми бяха достатъчни да разбера, че искам отново да се върна там. Града е красив, пълен с туристи, има невероятна история и се надявам да го посетя отново за повече време.
От Лисабон до Порто разстоянието е около 300 км. Ежедневно между двата града има много автобуси, както и влак. Но понеже на мен ми става лошо в автобус.. а и няколко часа път ми се струват загуба на време, през което можеш да се скиташ и да откриваш нови неща.. а и защото много обичам да летя и да гледам от високо, и има полети от Лисабон до Порто за няма и час (каминовци, възползвайте се), реших да пътувам отново със самолет.
В Порто кацнах рано сутринта. Града ме посрещна мрачен и мъглив. Но пък на летището имаше табло с карта и информация за Камино и винаги щом видя жълтите стрелки ме обзема силно вълнение. Настаняването в резервирания хостел беше след 14 часа, но оставих раницата си на регистратурата и тръгнах да разглеждам града. Порто също се пресича от река. Това е река Дуеро, по която има шест моста. Най-впечатляващ е моста Дом Луис I. Метален на две нива – долното за коли и пешеходци, а горното за пешеходци и метрото. Проектиран е също от ученик на Айфел. По моста на другия бряг се намира отделен град Вила Нова де Гая. Известен е с многобройните изби за Портвайн – прословутото сладко вино, което лично на мен не ми хареса. Но пък Порто колко много ми хареса.. Този град е много романтичен особено покрай реката. Толкова е красиво.. Разхождах се и по крайбрежната улица на стария град пълна с улични артисти, стари лодки с бъчви за Порто, много заведения и млади хора. Старата част се нарича Рибейра и по кривите и калдаръмени улички минава Камино Португез да Коста. В Порто също имат ретро трамваи обикалящи забележителностите в града.
Отидох разбира се и до катедралата Се. Така и не разбрах защо всички катедрали в Португалия са Се. Подпечатаха ми паспорта и си купих пилигримската мида. Отпред видях жълтата стрелка за Сантяго и синята, която води до Фатима – едно друго свещено място в Португалия.
 |
| Катедралата Се в Порто |
 |
| От върха на кулата |
Разбира се има още много забележителности в Лисабон и Порто, но трябва повече време да се разгледа всичко. За мен лично тези бяха най-интересни и си заслужаваше да видя. При следващо посещение бих отишла и до Синтра да разгледам замъците. В Порто не можах да посетя църквата Свети Франциск и книжарница Лело. Интересното на тази църква е, че отвън нищо не подсказва какво може да се види вътре. Тя не е действащ храм поради това, че е много изящно и богато украсена. Вътрешността и е от позлатена дърворезба и мрамор. Твърди се, че интериора на църквата съдържа около 400 кг. злато. Отворена е за посещения срещу такса от няколко евро, но беше в почивен ден. Вътре не е разрешено да се снима, но при интерес в интернет има много снимки. За книжарница Лело също има вход 5 евро, които при покупка на книга се приспадат от цената. Опашката беше голяма и не ми се чакаше. Снимах само отвън и оставих като повод да се върна отново. В интернет има много снимки. Тук качвам само мои. Книжарницата е на две нива и има стъклен покрив. Създатели са двама братя с фамилия Лело. Известна е с витото червено стълбище в средата, вдъхновило авторката на „Хари Потър”. Самата Джоан Роулинг е живяла много години в Порто и е посещавала книжарницата ежедневно. Счита се също, че черните костюми на учениците в книгата са като тези на студентите на университета в Порто.
 |
| Катедралата |
 |
| Улица в стария град |
Друго интересно, което ме впечатли в Португалия бяха корковите картички, които се продаваха във всички сувенирни магазини. Пратих и до България такава картичка и дори може да се надписва. Оказва се, че в Португалия е съсредоточено 55% от производството на корк в света. Около 1/3 от корковите дървета са в тази старна. Стана ми интересно и как се добива. Корковия дъб трябва да е на поне 25 години,за да може да се произведе корк от кората му. Корка е възобновяем природен продукт, тъй като дървото не умира след като се обели кората. Първата кора на 25 годишното дърво е груба и не се използва. След 9 г. се бели новата кора на дървото и се нарича „вторичен корк”. Той също е по-грубичък, но може да се използва. След още 9 г. вече третата и следващи кори представляват качествения корк. В интернет пише, че е правено опит за производство на корк и в България. Засети са коркови дъбове в южната част на страната и дори се е стигнало до малко добив, но дърветата започнали да умират при задържане на ниски температури през зимата.
 |
| Коркови картички |
И разбира се няма как да не спомена „азулежу”. Това са гланцирани порцеланови плочки, които покриват фасадите на безброй сгради в Португалия. Буквално думата означава „малък полиран камък” и е от арабски произход. Историята на плочките започва още през 13 век с нашествието на маврите по тези земи. Първоначално по тях са изобразявани само прости фигури, след което и сложни рисунки. Поставяли са ги по външните стени на къщите, за да се предпазят от влагата, но постепенно стават символ на страната. Днес португалците изобразяват цели истории с тях. Преобладават сино-белите плочки, но има и всякакви други цветове. В Лисабон се намира и национален музей на азулежу. Снимах толкова много от тези фаянсови плочки, че мога да направя цял фото албум. Най-впечатляващите азулежу видях в гарата Сао Бенто в Порто. Това е действаща гара в чакалнята на която е изрисувана португалската история с плочки. Не мога да го опиша. Направих много снимки, но не могат да покажат цялото изкуство по вътрешната фасада на тази гара.
 |
| Гарата Сао Бенто отвън /в дясно на снимката/ |
 |
| Гарата отвътре |
И още азулежу от Португалия:
 |
| Кабо да Рока с азулежу |
Толкова за обиколката на забележителности в Португалия. Колкото до двата града аз харесах повече Лисабон. Определено Порто мисля за по-красив град, но пък Лисабон ме грабна повече. Между Испания и Португалия също са странни предпочитанията ми. От това което видях безспорно за мен Португалия е по-красива страна, но обожавам Испания и сърцето ми е там..
Коментари
Публикуване на коментар